неделя, 26 януари 2014 г.

Две хубави дами в "Панорама" като повод за предложение на част от проектопрограма

Не са много случаите на изява на етични взаимоотношения на членовете на управляващи и на опозиционни партии в България. Затова участието на госпожа Илиана Йотова и госпожа Мария Габриел в предаването "Панорама" на БНТ на 24 януари 2014 година заслужава да бъде отбелязано.

В съответствие с партийните традиции двете представителки на България в Европейския парламент изложиха различни гледища за необходимите акценти в политиката на Европейския съюз. Представителката на ЕНП отдели по-голямо внимание на необходимостта от икономически растеж. Представителката на ПЕС подчерта важността на борбата с бедността и безработицата.

Това не са нововъзникнали проблеми. Важно за изказванията на двете български евродепутатки беше, че взаимно се допълваха. Така очертаваха сравнително цялостно наложителната проблематика на Европарламента. Така те изявиха смисъла на собственото си участие в този парламент.

В работата на Европейския парламент са еднакво важни проблемите и на растежа, и на борбата с безработицата. Въпреки че взаимно се пораждат, едното не може да се осъществява само чрез другото. Но ръководните органи на ЕС не обръщат достатъчно внимание на въпроса за последиците от икономическия прогрес. Особено важни са тези последици за морално-политическото състояние на съюза. Без промяна на това състояние не е възможен значимият напредък в борбата с тероризма и ксенофобията.

Ако създателите на ЕС дадоха най-значителния пример за съобразяване с уроците на миналото, то неговите ръководители през последните две десетилетия трупат все повече аргументи за доказване на хегелианската теза, че не се учим от историята. Такава е ролята на яростното отстояване, пропагандиране и налагане на тезата за необходимостта от партийна демокрация. 

А истинската демокрация не може да е партийна. Докато не признаем, че и безпартийните могат сами да артикулират интересите си, няма да има истинска демокрация. Отношението към правата на безпартийните трябва да е първостепенен критерий при номинирането и избирането на нашите нови депутати в Европейския парламент. Ако нашите евродепутати поставят пред парламента на ЕС проблемите на необходимостта от преодоляване на неравноправието на безпартийните с партийците, ще спечелим всички. Това, че не във всички европейски страни по време на предизборните кампании за депутати в националния парламент безпартийните имат 240 пъти по-малко права от партийците, както е в България, не намалява важността на въпроса.

Има и друг важен въпрос, обсъждането на който може да допринесе за подобряване на духовната ситуация в ЕС и неговата човешка среда. Настоявам нашите бъдещи евродепутати да си изработят единно становище и да предложат в Европейския парламент общоевропейско честване на хиляда и триста годишнината от героичната защита на Цариград-Константинопол от българите и византийците през 717-718 г.г. Политически, морално и тактически е добре да се предложи едновременно отбелязване на предстоящата петстотингодишнина от три големи събития в историята на две световни религии: публикуването на 95-те тезиси на Лутер във Витенберг, провъзгласяването на султан Селим I за халиф и признаването на Василий III за наследник на византийските императори от папата. Отбелязването на тези кръгли годишнини от събития със световноисторическо значение може да се допълни и с отбелязване на стогодишнината от превръщането на Евразийската война в Световна с влизането на двете най-големи американски държави в нея и от революциите в Русия. Така 2017-а година може да бъде обявена за година на поуките от историята. Независимо от мащабите или от минимална разлика в годините, и от нивото на закръглянето им през 2017-а година или около нея, могат да се обсъждат и други годишнини от събития, като например осемстотингодишнината от началото на Петия кръстоносен поход, четиристотингодишнината от началото на Тридесетгодишната война през 2018-а година или стогодишнината от обявяването на мексиканската конституция, или къде каквото предпочитат.

Активното участие на България в дискусиите през годината на историческите поуки може да е принос за превръщането на български град в културна столица на Европа след още година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар